banner

ORMAY

Кой стои зад мето ОРМАЙ?

- букет от емоции, нюанси на щастие, радост, наслада, провокация с дъх на загадъчна древност; артистичен псевдоним, с който Кремена Дачова подписва произведенията си.

"ОРМАЙ" - отразява моето светоусещането в палитра от цветове и усещания. То носи вибрацията на моята душа и въплътява потребността ми за красота, финес и чистота на мислите, изборите, действията и решенията.

НЯКОГА   бях малко момиче когато рисувах.... Рисувах във всяка свободна минута. С молив, пастел или боя...просто рисувах. Рисувах света!                                                                                                                                                   Това беше моят свят - свят от образи и картини, цвят от цвят и цвят от света.... Рисувах и нищо около мен спираша да има значение. Рисувах и забравях за времето...Рисувах и спирах да чувам и виждам други, различни неща...Просто рисувах! Целият мой  свят се побираше на белия лист. Целият мой свят пъстреше в избрана от мен светлина и боя...Целият мой свят ухаеше на графит, акварел, масло и безкрайна красота...

Упрекваха ме, че правя всичко с лявата ръка. Украсиха способносността ми с етикета <не бива така>. Забраниха ми да пиша с лява ръка и ...прочие ми обясниха, че дясната е правилната ръка!

Тогава не знаех дали е така. Родителите ми се вслушаха в думите на институцията и със сила ми забраниха, както си знаеха, че се прави това, да ползвам за писане лявата  си ръка.  Прописах насила с другата, дясната - правилната ръка....

Постъпих както ме увериха , че се правят правилните неща.... Пишех вече само с дясната си ръка! Да рисувам с нея не можех, но за щастие мое, институцията и обществото не се вълнуваха с коя ръка рисувам и какво!

Та, така,....минаваха дните, месеци и години. Пораснах, а с мен порастваше и едно тежко и тягостно чувство....

Все по - често се случваше да правя това, което <трябва> по начина, който е реден.... Все по-рядко се вслушвах в собствените си чувства, все по-малко правех нещата, които искам да правя по начина, по който ми идва отвътре да правя това! Още пораснах... Пораснаха изискванията на обществото...Порастнаха децата ми...Порастваха нуждите им... А моите лични потребности - какво, и защо ми се иска да правя, кога и как....оставаха все по-назад и все по - далеч от реалността...

Мислех си, разсъждавах,...на случайна промяна все се надявах и.....нищо....нищо не ставаше друго, различно, всичко оставаше <правилно и безлично>....Искаше ми се да се случват други неща, други и някак ...различни, мои - лични, а не общоприети, но за мен - безразлични...

Пътувах във времето на моя живот...

Пътувах във пространството ...оборот след оборот...

Исках едно, случвах - друго! Мечтаех за красотата на света, а срещах неговата ...острота, грубостта...

Докоснах един ден отново листа...Аз докоснах него, той мене - отнесе...Върна ме отново в света на красивите неща, върна или...ме изпрати отново в необятността от красота. Зарисувах отново, този път само с молив върху листа...Липсваха цветовете. Липсваше цветна боя....Потърсих отново на нещата цвета... Намерих го... в отдавна стаени неща. Статени или запазени в уютна стая неща?! Не зная и не искам да зная....Изключителна бе радостта да отключа отново тази врата! Отворих я и в уютната стая надзърнах, намерих в нея запазени блясъка и светлостта на цветовете във всички околни неща... Открих, че с времето, ползвайки моята дясна ръка съм усвоила рисунъка как с думи се правят неща! Рисувах вече с думи, рисувах с моята дясна ръка.... 

СЕГА когато вече отдавна съм <десничар>

Вече съм голямо, пораснало момиче. Мисля и действам разумно... Или поне се старая!                                                      Да бъда друга все мечтая, но  какво от туй...мина времето когато от страсти нощем будувах, ... с молив, на лист - рисувах...на живота смисъла в щрихи тършувах и търсех ли търсех кому живота е нужен и как е смислено да буде прослужен?! 

И за да бъда честна е редно да кажа, че не винаги съм знаела смисъла на думата <служене>,  не винаги съм разбирла живота като <отдаденост някому>,....имаше време когато живота за мен  беше <сложен>,  имаше къси периоди когато беше <служеБЕН>.... Едното отмина, другото го задмина.....а аз - неведнъж стъпвах на мина! и....някога от мината ме спасяваше ...някой, друг път - звукът от свистене минаваше близо до мене,...неведнъж...аха - част от мен да откъсне или цялата да ме отнесе ....Едно минаваше, друго - оставаше!

Оставаше смисъла! Оставаше яснота - как с думи се сътворяват неща!  Открих, че с времето, ползвайки моята дясна ръка съм усвоила рисунъка <как с думи се правят неща>!  Рисувах отново, но вече с думи, рисувах с моята дясна ръка.... 

Днес, вече зная какво е истинското ми призвание. Зная, че с рисунъка на моята лява ръка достигам душите - през очите...Зная, че ползвайки другата - дясната, <правилната> ръка.......съм усвоила умението да ползвам и нарушавам правила, да правя правилно правилните неща и да не правя компромис с важните неща...

Днес, извървяла дълъг и неравен  път  към вечните въпроси на света; водена от осъзнатост и яснота;...изпълнена с  желание да работя с хора, да помагам за осъзнатостта и случването на промяната в живота на всеки, който е усетил и последвал необходимостта от промяна на реалността, ви предоставям моята визия за света - с думи и в картини, нарисувана с реч и с ръка....Отразена през лявата или през дясната половина на мозъка, претворена с едната или другата част от ума, с лявата или с дясната ми ръка...

Днес, искрено вярвам, че всеки от нас носи  в себе си отличителен потенциал и неговото разграъщане и развитие е възможно.

Откривам света следвайки пътя на щастието - през себепознание, разширяване на съзнанието, развитие  и надграждане на личния си потенциал. 

Хората, с които работя разпознават в мен вдъхновител, мотиватор и силен заряд в посока активиране, себепознание, положителна и ярка промяна.